На цялата азбука
близостта ни позволява да се учим един от друг, да се превръщаме в Другия, използвайки познатото, еднаквото и общото като телепатичен канал, който ни позволява да достигнем онези части от личността му, които никога не са ни били присъщи (а може би ни се е искало да бъдат, или поне ни е било любопитно?).
а глупавият идеализъм, който цял живот сме обвинявали за хроничните си изблици на екзистенциална депресия, понеже, разбираш ли, нещо, някой, НИЩО не отговаря на свръхзавишените очаквания, породени от собствените ни идеализирани представи за него? истината е, че няма по-силно оръжие.
днес съм това, към което цял живот съм се стремила. утре ще бъда това, към което се стремя днес.
а идеалите се градят от стремежи, забрави ли?
никога няма да бъда като теб
е закодираният смисъл на всяко "обичам те"
обратното е
твърде много си приличаме
за да те обичам
ерго
приятелят е вечно Друг :)
