23.04.2013 г.
Земята понякога се върти твърде бързо. Без да усетиш, събираш заряд, който с времето се превръща в емоции. Между едни се подреждат една върху друга хубави думи и жестове, топлина и светлина, а други трупат горчилка. Всичко се случва в рамките на цикли, освен ако двама души съзнателно не решат да продължат нататък заедно.
"Не върви пред мен" с годините се превърна в "Не върви зад мен", защото аз наистина никого никога не съм следвала, но не съм и можела да водя, макар да бях забравила последното. "Върви до мен и ми бъди приятел" са излишни думи, подразбира се.
А "цял живот" е просто израз, с който ние хората правим жалък опит да назовем вечността.
:::
Няма страшно, да му еба майката.
Нищо страшно няма.
Спокойна съм.
Thursday, April 24, 2014
Friday, April 11, 2014
стари дневници #3
01.III.2013 г. (из жълтия Camel тефтер с гейския розов химикал)
Преди пиех сутрешното си кафе с приятели. Бяхме като Боби и "Уикеда" - отлагахме ангажименти, отебавахме лекции и цяла сутрин жулехме кафе след кафе.
Сега пия едно, сама, с четири-цяло-и-пет цигари, два масура. Сама.
"И ако килото е годинка във затвора..." - ами много самотен живот си направихме бе, хора! Всеки със собствения си джойнт, захапал картонена чашка димяща гняс, набедена за кафе, ситни с ключовете в ръка към колата си. Или забравил да изтръска пепелта от тежката цигара, леко подскача, докато тя се изсипва върху клавиатурата. Или свит на кълбо в единственото кресло в полупразната кухничка.
Понякога си звъним, за да си честитим Баба Марта. Понякога си омръзваме на третата минута. Понякога се взираме дълго в имената на екраните и така и не се набираме.
Сега пия бързо кафе с призраците на всичките си приятели.
Преди пиех сутрешното си кафе с приятели. Бяхме като Боби и "Уикеда" - отлагахме ангажименти, отебавахме лекции и цяла сутрин жулехме кафе след кафе.
Сега пия едно, сама, с четири-цяло-и-пет цигари, два масура. Сама.
"И ако килото е годинка във затвора..." - ами много самотен живот си направихме бе, хора! Всеки със собствения си джойнт, захапал картонена чашка димяща гняс, набедена за кафе, ситни с ключовете в ръка към колата си. Или забравил да изтръска пепелта от тежката цигара, леко подскача, докато тя се изсипва върху клавиатурата. Или свит на кълбо в единственото кресло в полупразната кухничка.
Понякога си звъним, за да си честитим Баба Марта. Понякога си омръзваме на третата минута. Понякога се взираме дълго в имената на екраните и така и не се набираме.
Сега пия бързо кафе с призраците на всичките си приятели.
Tuesday, April 8, 2014
ей така просто
изпуших си вдъхновението.
кво да го правиш
както би казала Елица
- "к#р"
както винаги й отвръщам
- "т!@#к"
мда бе, знам, че съм проста
и че това дори не е стих
ами че аз да не би да съм поетеса
...ами вие?
вие нормални ли сте? :)
кво да го правиш
както би казала Елица
- "к#р"
както винаги й отвръщам
- "т!@#к"
мда бе, знам, че съм проста
и че това дори не е стих
ами че аз да не би да съм поетеса
...ами вие?
вие нормални ли сте? :)
Subscribe to:
Posts (Atom)