медмастилосмяхскорпионимастикаслънцетреваснягочидетствообичмаслинимлякозахархлябдимкафедушадушадушадуша

Thursday, April 24, 2014

ако Ванга беше писателка (стари дневници #4)

23.04.2013 г.

Земята понякога се върти твърде бързо. Без да усетиш, събираш заряд, който с времето се превръща в емоции. Между едни се подреждат една върху друга хубави думи и жестове, топлина и светлина, а други трупат горчилка. Всичко се случва в рамките на цикли, освен ако двама души съзнателно не решат да продължат нататък заедно.

"Не върви пред мен" с годините се превърна в "Не върви зад мен", защото аз наистина никого никога не съм следвала, но не съм и можела да водя, макар да бях забравила последното. "Върви до мен и ми бъди приятел" са излишни думи, подразбира се.

А "цял живот" е просто израз, с който ние хората правим жалък опит да назовем вечността.

:::

Няма страшно, да му еба майката.

Нищо страшно няма.

Спокойна съм.


Friday, April 11, 2014

стари дневници #3

01.III.2013 г.  (из жълтия Camel тефтер с гейския розов химикал)

Преди пиех сутрешното си кафе с приятели. Бяхме като Боби и "Уикеда" - отлагахме ангажименти, отебавахме лекции и цяла сутрин жулехме кафе след кафе.

Сега пия едно, сама, с четири-цяло-и-пет цигари, два масура. Сама.

"И ако килото е годинка във затвора..." - ами много самотен живот си направихме бе, хора! Всеки със собствения си джойнт, захапал картонена чашка димяща гняс, набедена за кафе, ситни с ключовете в ръка към колата си. Или забравил да изтръска пепелта от тежката цигара, леко подскача, докато тя се изсипва върху клавиатурата. Или свит на кълбо в единственото кресло в полупразната кухничка.

Понякога си звъним, за да си честитим Баба Марта. Понякога си омръзваме на третата минута. Понякога се взираме дълго в имената на екраните и така и не се набираме.

Сега пия бързо кафе с призраците на всичките си приятели.

665

your soul is mine to break
i love the shattered peaces
sometimes
their beauty makes me cry

Tuesday, April 8, 2014

ей така просто

изпуших си вдъхновението.

кво да го правиш

както би казала Елица

- "к#р"

както винаги й отвръщам

- "т!@#к"

мда бе, знам, че съм проста

и че това дори не е стих

ами че аз да не би да съм поетеса



...ами вие?

вие нормални ли сте? :)