През 2013-а ми се случи всичко. Беше прекрасно, беше и ужасно, и незаменимо.
Понякога бях здрава като бик, а ми се искаше да пукна. Друг път усещах, че умирам и се вкопчвах в живота като обезумяла. А напоследък все ми се щеше някак си да има "пауза" това нещо, някакъв вариант да не умираш, просто да не живееш известно време. После се сетих, че има начин, но не е за хора като мен.
Нараних тези, които най-много обичам. Всички до един, отбелязвах си, докато се опитвах да удържа хода на събитията, които винаги успяваха да се наредят така, че някого да го заболи адски много. И те ми го върнаха тъпкано :) И ако кажа, че съм простила на всички, най-вече на себе си, ще е най-долната лъжа и инсинуация. Няма какво да прощавам. Благодарна съм.
Разочаровах се от народа си, уплаших се за бъдещето ни, бягах, запушвах си ушите, не исках да слушам воплите. После ми кипна, върнах се и на площада, и към журналистиката, започнах да "будя" тези, които все още бяха разочаровани, както мен упорито ме "будиха" толкова хора. И тогава разбрах, че истински събудените никога не заспиват отново.
И през всичките тези крайности видях безкрая.
Нека да бъде хубава година. Изпълнена с каквото трябва, за да станем по-добри.
