Вътреутробно

На К.О.

Има нещо в деня, когато приятелите си отиват.

Последен фас, кратка обиколка, после раница, телефон, ключове, портмоне... суичър/колело/лещи - който каквото и това е. Тръгват след тегав разговор за рисковете на пътя.

Има нещо във всичко, дори в задръстването на прибиране после. Има нещо в това да останеш тук, в големия чужд град, докато другите обръщат на изток към вкъщи.
Заедно в окопа от световната психологическа война на кретенията и алчността на малките хора. Заедно в мехура чист кислород в блатото на човешката цивилизация. Заедно по метафоричния път към въздушните кули на съзнанието.
Докато другите се раждат, женят се, развеждат се, пак се женят, умират (повтарям се), ние си стоим така. Заедно. Като планктон в океана.
Сега си тръгват, аз оставам, но ще се върнат. После други ще тръгнем и друг ще остане. За мен това е своебразна румспринга. Период на съзряване за околния свят и за социума. Но все не ми стига въздухът и се връщам.
Без този мехур бих се задушила.

女蛇

"Кислород"

Змията, пиктограма на първородния грях.

Тя може да души до несвяст,
докато омаломощи напълно жертвата си,
след което излива в плътта капчици лепкава синя отрова.

Пагубно е да поставиш змия в извора на живота.
Смъртоносна метафора е да си татуираш змия,
ниско долу,
там, където е матката.
Това е тяло само на жена,
насила изтръгната от момичешката си ларва.

Това е като спонтанен аборт –
да създадеш живот,
а собствената ти имунна система да го убие.

Това е като любов,
за която се бориш,
а после разбиваш на хиляди парченца от егоизъм.

Това е като ябълката,
обещание за наслада,
с което обричаш на вечни мъки.

Жена с татуирана змия на корема носи ялова душа.
Жена с татуирана змия на корема носи ялова душа.
Жена с татуирана змия на корема носи ялова душа.