и измислям вселени
от себе си
приказни
цветни
прекрасни
дъги
под които
се хилят
бездни
рядко си ги харесвам
/нали все пак са от мене си/
аз съм писателка
и каквото напиша
се сбъдва
каквото и да напиша
писна ми
стига ми
кръговратът
познах го
признах го
давам му евала
честно
сега съм на ръба на пропастта
припявам тъжни песни
на сбогуване
и си купувам
щастие
срещу цигари
от бездомници
не искам пак
не искам пак
не искам повече
ще доизпуша този ад
и квото...
No comments:
Post a Comment