БЕЗОБЛАЧНО

Тази нощ отново заваля сняг. И как няма да завали, когато липсата на нещо, някой, е толкова силна, че тежестта й те смазва върху сребърното огледало на леда? Точно тогава излизаш от Хостела и се пързаляш на всяка крачка, правиш едни и същи жалки опити да запазиш равновесие и в края на краищата падаш жестоко, по задник. Как да не паднеш просто, когато си изпила само една малка мастика с последната си двулевка, ресто от магазина за тютюневи изделия, кафе и сладко. Нали трябва да има ирония?... Нали?
Вървиш. Към онази кутия, която наричаш дом, отнесена си в мечти за топлите завивки на леглото й. Там ще се сгушиш с лаптоп между краката и ще пишеш цяла нощ, въпреки че си гладна, въпреки че ти се пуши, въпреки че последното нещо, което би искала да имаш между краката си, е шибан лаптоп.
И как няма да пишеш, когато мастиката ти е малко и топлината, която претоварената машина разлива по голите ти бедра, е толкова ненужна и толкова недостатъчна да запълни празното.
Празно в сърцето, в главата, между очите, в порите, в ноздрите, чак до петата. Празно.
Може би тогава ще решиш, че ти се прави любов, не, секс, защото любовта е твърде абстрактно понятие, и мислите ти ще отлетят до настоящия образ на вечната ти проекция. Ухилен, висок, светлоок, с тракийски скули, типичен балкански простак с цигара между пръстите и душа. Чисто бяла душа като снега, който се сипе отгоре ти в момента. Едва по-късно ще разбереш, че ти не можеш да го изчукаш под тези вехти чаршафи, пред телевизора и под абсурдния абажур на майка ти. С него може да се прави само любов, нищо че е простак, и то не в града, а там, където се гънат прелестно полите на Великата планина, под облачното небе, което най-безочливо ще надзърта иззад гърба му между краката ти и ще запраща стенанията ти като хартиени стрелички по вятъра.
Всъщност такъв филм няма. Но ти не знаеш това, затова ще го търсиш с часове по тракерите и форумите, а после, с премрежени от монитора очи и дълбаеща болка в слепоочията, ще се придвижиш до шумния си хладилник и ще извадиш от него мастика. Ще сложиш и малко лед в чашата, колкото да се разоблачи, и ще я изпиеш. Не на екс, а много бавно – както се прави в полите на планината.