стр. 27, 14 април 2013
Парченца от друг, паралелен свят, в който всичко съществува в хармония с обкръжаващата го действителност. Място, където повечето въпроси са изтрити от езика, а отговорите са винаги там, стига само да ги потърсиш. Мигове от вечността, заключени в импресии. Болезнено е само завръщането - като прибиране от планината, като събуждане от хубав сън, като измръзнала от слани пролет.
Сега е време да се събудя отново, но по онзи така трудно постижим, прекрасен начин, който позволява да донесеш парченцата със себе си в действителността. Парченца тишина, хармония и слънце.
А понякога така търпеливо умея да чакам. Страхувам се от търпението, защото то не е нищо повече от притихналото усилие на назряващ бунт. Сега знам, че си струва да чакам. Но тогава, някой ден, когато чакането свърши, дали все още ще смятам, че си е заслужавало? Страхът и самотата се хилят някъде във фона на съзнанието. Само че, като се замисля, след всичките тези безсмислени битки и всичките грешки, които можеше да си спестя, нещо много хубаво се обажда от дъното на душата ми - че все пак си струваше :)
Понякога в главата ми изниква нечия нова квартира, двама напушени украинци и Боб Марли по радиото в кухнята. И повести на Деян Енев на площад Свобода. Следобеден сън през пролетта. И тихи вечери в розариума. Всичко, всичко е било именно така, както трябва, за да продължи да се върти светът до тук, тъкмо до тук.
No comments:
Post a Comment