ако Ванга беше писателка (стари дневници #4)

23.04.2013 г.

Земята понякога се върти твърде бързо. Без да усетиш, събираш заряд, който с времето се превръща в емоции. Между едни се подреждат една върху друга хубави думи и жестове, топлина и светлина, а други трупат горчилка. Всичко се случва в рамките на цикли, освен ако двама души съзнателно не решат да продължат нататък заедно.

"Не върви пред мен" с годините се превърна в "Не върви зад мен", защото аз наистина никого никога не съм следвала, но не съм и можела да водя, макар да бях забравила последното. "Върви до мен и ми бъди приятел" са излишни думи, подразбира се.

А "цял живот" е просто израз, с който ние хората правим жалък опит да назовем вечността.

:::

Няма страшно, да му еба майката.

Нищо страшно няма.

Спокойна съм.