01.III.2013 г. (из жълтия Camel тефтер с гейския розов химикал)
Преди пиех сутрешното си кафе с приятели. Бяхме като Боби и "Уикеда" - отлагахме ангажименти, отебавахме лекции и цяла сутрин жулехме кафе след кафе.
Сега пия едно, сама, с четири-цяло-и-пет цигари, два масура. Сама.
"И ако килото е годинка във затвора..." - ами много самотен живот си направихме бе, хора! Всеки със собствения си джойнт, захапал картонена чашка димяща гняс, набедена за кафе, ситни с ключовете в ръка към колата си. Или забравил да изтръска пепелта от тежката цигара, леко подскача, докато тя се изсипва върху клавиатурата. Или свит на кълбо в единственото кресло в полупразната кухничка.
Понякога си звъним, за да си честитим Баба Марта. Понякога си омръзваме на третата минута. Понякога се взираме дълго в имената на екраните и така и не се набираме.
Сега пия бързо кафе с призраците на всичките си приятели.
No comments:
Post a Comment