Когато разбра, че робството е отменено, Превер претопи веригите и построи от тях шейсетметрова кула.
До петнайсетия метър тя беше дом, крепост, и всеки поглед нагоре носеше обещания за вселени и вечности. Но през следващите четиридесет метра кулата беше пуста. Един и същ многократно мултиплициран детайл. Вечност, намекната този път от досадата. И кулата наистина изглеждаше безкрайна.
Малцина стигаха до последните пет метра, където лъскав купол слага точка на изкачването. Дребна, ужасно дребна изглеждаше кулата от кръглото балконче на върха. И безумно красива, тъкмо заради това.
Превер не се учуди, когато му казаха, че хората обичат да скачат от неговата кула. Някои дори оцелявали и, още непревързали раните си, се устремявали отново нагоре към вечността.
No comments:
Post a Comment